Много е дразнещо и обидно да те карат на сила да подръжаваш на друг! Ако толкова се възхищават на човека, който е за пример него да си го вземат за дете 
Доста дразнещо е някой да ти дава за пример някого и ти да знаеш, че точно той не е човек за подражание.
Няма нищо по-обезкуражаващо от добрия пример.
Попринцип много ме дразнят наще като правят така щото някой път и те не знаят кви ги ръсят… примерно единия ден ми викат: как мой се обличаш тей… все черно… дрън дрън… виж другите кви са хубави. На другия им викам: искам пиърсинг на устната (примерно 
)… почти всички имат само аз не и наще: другите не ме интересуват.
Ми естествено че не ви интересуват… като на вас ви е удобно ги давате за пример… като не ви е удобно, не
Дразни ме, защото всеки е индивидуален и възможностите му са различни от някой друг човек.
Aко постоянно като дете ти насаждат някой друг като модел на подражание, детето няма да може да бъде себе си и да бъде индивидуален и уникален. Това е грешка на родителите. Мисля че родителите трябва да бъдат пример на децата си, а не някой чужди
Примера би могъл да е и мотивиращ, но зависи от начина по който е даден. Ако се коментира като безгрешен и почти недостижим, няма да има нужния ефект. Един даден пример е добре да цели провокация, да накара този на който го даваш, да се замисли и за други възможности, да събуди желание и да даде увереност и сили за промяна.
Да родителите винаги с това се оправдават. Дават пример с приятелите ни, защото няма какво друго да измислят. Но всъщност понякога се оказва, че това което мислят за него въобще не отразява реалноста
