Извинението е просто избягване от ситуацията. Поне при мен винаги е било така. Дали осъзнавам грешката – да, но не всеки път.
Извинението е формално и измъкване от конфузната ситуация. Последващите действия и компенсиране на грешката могат да са удовлетворение на засегнатия. Но колкото и незначително да е, не е добре да се пропуска. Понякога мига на извинението, може да отвори много затворени вратички и дори да предразположи към сближаване със засегнатия.
Аз лично се извинявам за да отмине по-бързо всичко.. Нима не е по-лесно така?
Извинението е осъзнаване на грешката която си допуснал.
Молиш за прошка когато искаш да се опитат да забравят някоя твоя грешка.
Извинението не винаги е осъзнато, много често-просто защото така трябва или това се очаква от нас.
Зависи кой за какво ще се извинява. Едни се извиняват за своята сила, други за своите слабости, а истинската сила е да признаеш слабостите си 
И пак омагьосан кръг.
Извинението може да се разглежда и от двете страни… но според мен (ако извинението е искрено) това е осъзнаване на допуснатата грешка.
Признат грях – половин грях. Стига да не е целенасочено извинението (да се извиня, да ми прости и аз да му направя мръсно).
