Мисля, че оглупяват, но и стават по красиви, защото когато хвърчиш в облаците и само се усмихваш влияе на самочувствието и следователно на външния вид!
Ако любовта прави човек по-красив, ако това го кара да се усмихва и да е на седмото небе от щастие, то тогава той се сдобива и с едно друго ценно качество – одухотвореност. Дали това е глупаво? И защо благородния човек изглежда глупак в очите на останалите?
И двете.. Любовта ни кара да оглупяваме, същевременно ставаме и по – красиви..
Любов… силна.. истинска.. неизпитвана до сега. Това специално чувство което кара човек да изгуби представа за всичко. Ако не летиш като си влюбен то кога? Тази една единствена емоция ти помага да постигнеш неща каквито никога не си мислил че ще постигнеш… Oпознаваш по-добре самия себе си, пътя по който вървиш става ясен и намираш човек който ще го извърви заедно с теб… Намериш ли любов значи си намерил всичко. И аз мисля че това определено не може да се нарече ”оглупяване”.
И двете, но май повечето стават по-красиви.
Може да се каже че е от двете по малко 
Примерно ако си някой който не цени нито теб нито чувствата ти.. заслепен от любов ти отказваш да видиш истината и продължава сляпо да тичаш след него и му позволяваш да те върти на малкия си пръст.. от друга страна… ако чувствата са еднакви от двете страни и са истински и силни това може само да означава че ти си на върха на щастието, а усмивката и доброто настроение прави всеки един човек красив… що се отнася до мисленето според мен когато нещата са наред и нямаш проблеми е даже и по лесно да се разсъждава, защото го правиш с по голяма увереност когато любимия ти човек е до теб.
И двете едновременно 
Л’бовта просто окрилява, дава вяра. Истинската любов дава, а не отнема, не взема насила, самоцелно. Самата любов е красива …
Влюбените стават само по-красиви, оглупяват тези, които незнаят как да се радват на любовта и тези, които се опитват да избягат, когато им се дава любов.
Влюбването и любовта са две различни неща. На постоянно влюбените им е трудно да го различат. Лесно дават ключа от сърцето си и лесно сменят ключалката. Но пък са винаги красиви. А любовта.. почти винаги е скрита, не я търсиш.. намира те.. Не ти трябва ключ.. пленява те.. в теб е.. и да не искаш.. и си слаб.. и боли.. и си глупав..
Болезнено прав си…
А какво е чувството, когато мислиш за някого, имаш нужда да общуваш с него, липсва ти, когато за дълго го няма, пука ти за него, почти колкото за самия теб, когато се докоснеш до него се чувстваш окрилен, търсиш го и му се радваш дори от разстояние, когато се чувства добре си спокоен и те боли, когато той страда. Дали е форма на любов или перманентна нужда за отдаденост?
Любовта е чиста като росата. Когато си под нейно влияние не мислиш за причини и последствия.
Любовта, както и росата е просто там, на точното място и няма никакви очаквания. Единственото, на което е способна е да дарява.
Тогава човек се раздава въпреки.
По-красиви ли? Влюбеният сияе, погледа му блести. Определено оглупява.
