Естествено че са навик… макар и да има различни видове лъжи…. било то да спестиш на някой болката или разочарованието.. или да си спасиш кожата… като оправдание за постъпките които си извършил.
А в някой по тежки случаи.. за да привлечеш внимание, измисляш какви ли не истории и глупости, за да получиш респект и уважение като се представяш за някой друг или да получиш нещо което желаеш.
Ми аз познавам, човек за когото лъжите са си част от него! Но едва ли те са навик, защото има хора които дори да искат не могат да излъжат… ходи го накарай да му станат навик. По скоро е вид талант – или го можеш, или не!
За мен са си направо жива болест, като му хванеш цаката, че така доста неща стават по лесно и после няма оправяне, лъжи на всяка крачка, както е изгодно така.
Лош навик е. Познавам хора, които дори не се замислят като го правят, просто е част от деня им. Но всички знаем, че всичко си се разбира накрая колкото и добър лъжец да си..
Не “като”, те СА навик.
Доказано е, че човек лъже по около 200 пъти дневно…
Лъжата в повечето случаи е необходимост – съзната или не. Не толерирам осъзната лъжа, въпреки че и аз съм лъгала…
Лъжите, като спестена истина, са по-скоро необходимост понякога. Когато е предумишлена лъжата е коварна и лесно става навик.
Зависи от човека..! 
