При природни бедствия каквото е писано това ще стане дори да имаш готовност!
Когато аз бях ученичка имаше такива часове в у-ще. Дори се провеждаха учения. Когато човек има познания, дори минимални, той не се поддава на паника. А, както всеки знае паниката не е добър съветник.
В такава ситуация съм направо пътник. В началното училище ни учиха да заставаме на вратата при земетресения, ако нямаме възможност да излезем навън на открито..
Това е нещо неизбежно и не знаеш кога ще дойде моментът… просто при едно евентуално земетресение ще се скрия под масата, като спре трусът бягам на вънка мисля че това е достатъчно.
За съжаление мен ме обхваща голяма паника и дори да знам какво трябва да правя може да изключа. Часовете в училище по гражданска защита бяха полезни, не знам дали сега има такива.
Мисля, че няма да имам толкова голям проблем. Когато съм в опасност, мозъка ми не изключва, а даже напротив. Адреналина се увеличава, а това довежда до изостряне на чувствата и най-вече чувството за оцеляване. Тогава започват великите изчисления и схеми в мозъка ми за възможни начини за избягване на ситуацията. НО дори и да съм толкова подготвен, каквото ти е писано, ще се случи! 
Винаги е добре да знаеш как да не се паникиосаш примерно при едно земетресение и да знаеш какво да направиш и как да спасиш човешки животи, това си е животоспасяващо.
Сетих се за момиченцето което паднало през нощта насред океана, когато се разбил самолет. Даже не знаело и да плува. Просто се е хванало инстинктивно за някаква отломка и така е седяло до сутринта докато го открият. Колкото и да си подготвен винаги има и едно… НО. В някои ситуации инстинкта за самосъхранение повече помага от подготовка… особено ако е теоритична А ако за някой важи поговорката.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет… и в окото на торнадо да попаднат, пак ще оцелеят
Имали сме такива часове в училище, така че знам какво трябва да се направи в една такава ситуация
