Много боли да те предаде човек на когото имаш доверие. Но всяко нещо се връща рано или късно – днес си предал, утре ти си предадения 
Предателството към приятел или близък най-напред е предателство към самия себе си. Ако човек не е осъзнал това, то той няма право да се нарича Човек.
Не съм предавала, не са ме предавали, пожелавам си и никога да не ми се случва. Със сигурност носи голямо разочарование за предадения, кара го да си изгражда допълнителни защити, а може би и да усеща страх от доверяване занапред. Предателството е като лъжата – или си склонен към него или не си.
По-голяма е загубата за предателя!
Както всички нормални хора го мразя (:
Мразя го, естествено. Ужасно е да те предадат, особено човек на който си имал голямо доверие.
Ако един човек има уважение и респект към теб никога не би те предал – направи ли го, значи няма тези 2 неща към теб.
Зависи какво и кого предаваш… според мен е проява на двуличие.
Проявяване на предателство показва ниска форма на заинтересованост от човека, който ни се е доверил/разчита на нас. Така си проличава кой наистина е приятел и кой не.
Щом има предателство, значи е имало и приятелство. Понякога опознаваме някого, за да може по-лесно да се отдалечим от него. Предадат ли ме един път са виновни, предадат ли ме два пъти – аз съм виновен. Но път човешкото сърце е най-коравият и най-нежният орган… може да заклеймява.. може и да прощава.. Зависи колко близо сме позволили преди това на предателя да се докосне до нас. Ако сме го допуснали до сърцето и душата си.. най-боли.
Ако е истински приятел или любим – няма да ни предаде. Ако ни предаде, значи не е истински и още по-добре че сме се отървали от него! Предателствата ни се дават неслучайно – лекуват привързаността ни към преходните стойности – към външните неща в човека и света. Ако обичаме духа в предалият ни човек, ние и след предателството му ще го обичаме – е, външно ще се поразсърдим и повикаме, няма как…
Кой каквото прави, на себе си го прави – предалият един ден ще бъде предаден – така че не е наша работа да го съдим и го мразим – съдбата сама ще се погрижи за това!
Според мен истинският приятел не би те предал никога. Ако те предаде, то той не е бил истински, затова човек не трябва да съжалява, макар и да е наранен от сляпото си доверие, което е имал към него.
Ако любимият/та ти те предаде, то любовта му/й също не е била истинска, за което също не трябва да се съжалява, въпреки болката.
Лекарството за такива страдания е прошката, като започнеш от себе си и след това да простиш и на хората, които не са оправдали твоето доверие.
Бог е Любов и ние трябва да се стремим към Божествената Любов, която не познава предателство. Е, не е лесно!!! Никак дори!!! Но според Божественото учение, това е Пътят. Пътят към Любовта, към духовното израстване минава през страданията. Именно те ни учат да бъдем по-добри, по-състрадателни и милосърдни, да издигаме своята вибрация, за да можем да се свързваме с по-фините вибрации на духовните светове и да ги разбираме какво искат да ни кажат, как да живеем, за да не се налага да повтаряме един и същи урок много пъти.
Някой беше казал, че доверието е дар, но когато го загубиш или го предадеш много трудно се връща да не кажа никога. Така сме създадени като хора, че когато обикнем някой труднo можем да си помислим, че той може да ни предаде, а когато го направи боли най-много. За мен най-трагично изживях и все още изживявам предателството от собствената ми майка тя така и не успя да стане моя майка. Tака, че мога да кажа с риск да се повторя, най-боли тогава когато те предаде обичания от теб човек.
Аз винаги когато се запозная с нов човек му вдъхвам цялото си доверие без причина, до момента в който не го загуби или го докаже, и затвърди и заемe своето място в моя живот. Mисля прекрасно би било ако можем да простим и да дадем поне още един шанс!!!
Никога не забравям и не прощавам предателството!
Хм… предателство… не мога да кажа, че съм преживял това… никога не ми се е случвало да прекратя връзки с даден човек заради предателство… то това имам чувството, че се случва на по-малка възраст… когато никой не знае кой кой е… Не са ме предавали… и аз не съм предавал приятел… нали за това се нарича приятел.
От предателството много боли! Боли, защото те предава човек, на който си имал доверие безрезервно!
