Оповавам се на разума както го правят 8 годишнните деца! Предполагам разбирате какво значи това 
Обичам да съм си дете и отказвам да порасна. Чувствам си се страхотно! Никога няма да се вразумя, не искам да съм глава на семейство или някакви такива подобни – искам да съм си неразумно 8 годишно дете до края на дните ми! 
Не мисля, че мога да поставя точна граница между двете… в определени моменти искам да изключа разума и да последвам сърцето си, а в други моменти – желая да се уповавам само на разума… но понякога наистина е добре да се възползваш от разума си
Понякога трябва да се изключи, а по някога трябва да се уповаваш на него.
Човек който е разумен, ще знае как да постъпи в дадена ситуация. Трезвия разум помага на човека да избере правилната постъпка/нещо.
Трезво мислещите хора са хубаво нещо, но не е нужно постоянно да си “ДЪРВО”
Някой хора смятат, че трябва да убиеш това малко човече в теб, което ти задава постоянно объркващи въпроси и да се радваш на живота. Аз напълно подкрепям това.
Разумът ни отличава от животните, хубаво е да го има дори там, където чувствата “бушуват” неудържимо!
Разумът е това което ни различава от животните, не го ли използваме се превъщаме в животни.
Разума е жизненоважен, но освен да оцеляваме, ние също и изживяваме и преживяваме. Изключвам разума, в разумни граници Ако повярвам на сърцето си, разума се самоизключва и се отдавам на чувствата и усещанията си. Но после е нужен точно разума, за да осмислиш какво и как си почувствал със сърцето и да го съхраниш някъде.
Цитирам John Smith “Разумът ни отличава от животните”, освен когато сме под въздействието на алкохол, тогава разум – няма
Никога не изключвай разума!!! Просто понякога му давай време да почине, често, но не продължително!!!
Има случаи когато трябва да се уповаваме на разума, но има и случаи, когато трябва да го изключим и да послушаме сърцето си, защото то никога няма да ни подведе!
А, аз ще го изключвам, то моя разум сам си се самоизключва, кой ме пита мене Само ти сърцеее си ми приятел….
Ще цитирам Бърнард Шоу:
“Разумният човек се приспособява към света; неразумният се опитва да приспособи света към себе си. Следователно целият прогрес зависи от неразумните хора.”
Човек трябва да е разумен до някаква степен, а не напълно понеже ако си такъв човек то просто няма да става нищо от теб.
Винаги разума трябва да е на първо място, но понякога е добре да не му се доверяваме изцяло.
