Ако има любов не е пречка да се живее без подпис, но пък тогава се лишаваме от онова прекрасно чувство младоженецът да види любимата си в булченска рокля.
Аз точно така бих искал да живея с приятелката си.
Ами, според мен е възможност за много млади хора !
Опознават се и си вземат решенито – дали или ?
Отморална гледна точкане е много за предпочитане, но така се започва, ако е речено бракът в днешно време!
Ние 10 год. вече живеем така.
Имаме си две дечица и си се разбираме много добре.
Абсолютно съм “за” такова съжителство, според мен подписването е само загуба на време и нерви!
Който си ги има в излишък, нека си ги хаби
Никога не бих се омъжила, без да съм живяла известно време на семейни начала с въпросния човек, защото само така си проличава дали двамата сме наистина един за друг. Но за мен крайната цел, на всяка една връзка, която има претенциите да бъде сериозна, би трябвало да е брак. Брачната институци и сватбеният ден, та дори и предложението за брак, крият много ценена от мен синволика, от която не бих искала да се лиша.
Аз съм за, спестява нерви и излишни разходи за сватба, после и за развод
Живея с приятеля си от 1,5 г. така. Не мисля, че ако първо бяхме направили сватба и пр. щеше да е нещо различно – важното е да си на една вълна с човека до теб,да се разбираш с него и да го желаеш в живота си – това не изисква подпис, нито пък подписа ще ти гарантира щастие и разбирателство.
Мен не ме питайте. Имам брак от 20 години и вече изпитвам ужас 
Встъпването в брак изисква огромна доза смелост, убеденост в решението и чувство за отговорност у двете страни.
Аз съм За, така двойката може да се опознае най-добре и е един вид тест дали ще я бъде връзката или няма да я бъде, има ли бъдеще или няма…
Няма нужда от подписи и всички тези формалности! Стига да има разбирателство, другото няма значение.
Skit_Nik, дали жена ти е на същото мнение? :Р
Аз съм за съжителство на семейни начала.
Това, според мен, е най-добрият начин за живеене в днешно време. Напълно подкрепям такива съжителства и мисля, че те най-добре показват характерите на двойката и се разбира дали наистина са един за друг.
Skit_Nik, дали жена ти е на същото мнение? :Р
Мисъл на: Proxima
отг. За моя радост мисли почти като мен:)
Твърдо съм ЗА. С моята половинка живеем на семейни начала от 3г и половина, имаме дете и се чустваме добре, въпреки че не сме подписвали.
Всеки има право да избира как да живее.
И аз живея с приятелката ми на семейни начала. Така ми е добре. Но ако тя държи на подпис бих го направил… заради нея. За сега владея положението …. но докога…. Боже, дай ми сили
А аз OT 15години 
живея с приятелката ми на семейни начала. Така ми е добре. Тя HE държи на подпис, но бих го направил… заради нея, HAC. За сега TOBA e положението.. но докога…. Боже, дай ми сили
Живея така от много години и е за предпочитане. Винаги можеш да си тръгнеш без излишни разправии включващи делби и нерви.
Аз пък наопаки на всички от 16 години имам брак, и всичко си е наред, с подпис или не хората като се разбират е излишна тази дилема. И да си призная, ако се върне времето и трябва да избирам пак турям подписа.
Одобрявам!
Ами одобрявам го, понякога брака разрушава всичко.
Живея вече 8 години на семейни начала. Напълно съм на мнение, че човек е свободен да прави каквото си поиска, един подпис нищо не променя в отношенията. Приятеля ми ми е предлагал брак вече 2 пъти, всеки път му отказвам с железни аргументи. Никой не може да ме накара да се облека в бяла рокля, не съм от жените който на всяка цена трябва да е булка. Имам 2 деца от приятеля ми (мисля, че е той е бащата) – майтап и така ми е добре – нямам нужда да събера семействата да се наядат и да се напият заедно.
Живея вече 3 години така и подписа е просто формалност, не съм против брака, но и така ми е добре.
Един подпис не променя чувствата на хората.
Хубаво е да живееш с човека който обичаш, но дори без брак не мисля че чувствата на двамата ще се променят.
Не виждам някаква съществена разлика дали ще се сключи брак или не.
Съществена разлика за самата връзка може и да няма, разликата идва най-вече с появата на децата. Но съжителството на семейни начала си е бягане от отговорност, вратичка, която винаги може да се отвори. С подобно съжителство доста е разпространено вече и бягането от отговорности към държавата – неплащане на данъци, привилегии за самотни уж майки и т.н. Може би донякъде си е плод на самата държава.
Аз съм ЗА съжителството без брак. Все пак сме в 21 век.
Мога ли да попитам всички вас, които живеете на семейни начала, как преодоляхте момента с новото което ви предстои? Имам в предвид когато за първи път сте се решили да живеете с някого. Предстои ми това нещо и колкото ида го искам напоследък си задавам въпроси “Дали ще се получи, дали ще се справя и т.н”?
Съжителството на семейни начала няма разлика от брака, само един подпис и излишни разходи, а относно вратичката за бягане за която говорите тя я има и в брака стига да иска човек ще избяга независимо по какъв начин.
Да, така е съгласна съм с това за вратичката за бягане. Лошото в случая е че родителите ми колкото и да се радват, че съм открила добър мъж не приемат особено това съжителство. Напоследък започнаха доста да се месят където не им е работата и ако човек им даде лек тон започват с гадните родителски оправдания. Аз всичко за тебе правя за добро и т.н. Да може и така да е, но не винаги това за добро наистина е така.
Съжителството на семейни начала е най-хубавото нещо което могат да направят двама души. Стига вече с тези бракове.
Живея на семейни начала. Тя има голямо дете. Не е разведена. Какво финансово отношение трябва да имам към детето й?
Мисля, че трябва да имаш същото отношение каквото би имал ако детето си беше твое. Така жената ще е по-сигурна в теб!
